"Няма такова нещо като провал или успех, просто кажи на всичко майната му" И аз си помислих защо отново ми го казваш това, аз вече го правя от толкова време. Всъщност правех го преди, не ми пукаше особено, а после дойде мечтаенето и всичко замина. 

  Преди си мислех, че имам цели, не знаех какви са, не можех да ги изброя, когато ме попитаха за тях, но въпреки това бях силно убедена, че ги има. Сега знам какво искам и това е адски прецакано, защото сега има успех има и провал. Чувствам, че трябва да направя нещо за метата си, но тя далеч не е чисто материална. Трябваше да си мечтая да си купя мезонет в една от новите изцяло стъклени сгради или да имам майбах, щях да знам, че трябва просто да си пестя парите и да работя адски много. Мечтата да живееш с някого е друга - трябва просто да не се променям, защото досега всичко е вървяло добре. Или пък трябва да се променя за разнообразието, но да запазя основните положителни неща. А те кои са? 

   Да се пусна по течението не върши работа, никога не е звучало като нещо изпълнимо. Много е стерилно наистина. Промени се не само щастието от това, че има някаква вероятност мечтата да се сбъдне, а и успокоението, че и да не стане винаги има един изход. Не разбирах как човек може да не вижда смисъл да продължава да живее, ако няма мечти, даже ми звучеше толкова претенциозно и лигаво, че преставах да слушам такива хора. Не че е лесно да престанеш да съществуваш, но на мен вече ми изглежда като нещо доста реалистично като вариант. Малко плашещо.

M7tAY4 <a href="http://aaaovhppkwhu.com/">aaaovhppkwhu</a>, [url=http://oowgbznlwddu.com/]oowgbznlwddu[/url], [link=http://wpldafeqzpme.com/]wpldafeqzpme[/link], http://rejbbpthrikc.com/